Медия

Списание "Максимум", Ноември 2008

ХАРМОНИЯ В ДВИЖЕНИЕ И ПОКОЙ

Ако ви трябва Път, ако ви трябва сила, ако сте достатъчно смели, за да направите почти обратен завой, и досега опитите ви са били все безуспешни, ние сме с ново предложение за вас. Даоистката алхимия в движение и покой звучи сложно, но крайната й цел е да направи живота ви ясен, осмислен и подреден. Вижте как.

Даоистката алхимия в движение и покой е една от практиките, които българският филиал на института за вътрешно развитие INBI World преподава в България. Срещата ми с Христо, нейният водещ, е в малък и уютен вегетариански ресторант. Той естествено похапва здравословна салата и отпива от чашата си с минерална вода, която е със стайна температура. Аз от своя страна пуша настървено, сякаш от това зависи разбулването на всички алхимични тайни. Те обаче се оказват една изключително дълбока материя, невъзможна да се обхване в едночасов разговор. И все пак, ето какво научихме в първоначалното ни запознанство.

ОСМИСЛИ ЖИВОТА

„Ние се раждаме за определено време и всички древни хора, съзерцавайки себе си и космоса, стигнали до извода, че човек живее достатъчно кратко и неговото присъствие тук не е безсмислено и на случаен принцип. Съответно, то представлява някакъв шанс даден от Съдбата, за да може той да направи нещо от себе си.“ Така започва познанството ми с Христо. Разбирам, че преди да се отдаде на Даоистката практика, той дълго време се е занимавал с йога и цигун, даже има защитена дисертация и по философия; но едва в тази практика успява да открие себе си. Част от нейните цели са: преразпределяне на циркулацията на енергията в тялото по правилен начин, развиване на вътрешна сила, пречистване на енергията и усъвършенстване на качеството на живот на самия човек. Ако имате сериозно отношение към тази практика и тя се превърне в истински ангажимент за вас, след достатъчно положени усилия от ваша страна ще започнат да се появяват и резултатите от нея.

Христо обяснява:
„От една страна човек става по-хармоничен и спокоен, а от друга, хората, които се занимават продължително с това, се подмладяват – и отстрани изглеждат като вечно млади. Но това не е целта, това е просто следствие от това, че тялото едновременно става по-разхлабено и по-събрано. Това, което човек иска или което е важно за него на даден етап от развитието му, започва да се случва много по-бързо. Просто практикуващият започва много по-лесно да разпознава знаците в живота си. Тях винаги ги има, но живеейки неориентирано и хаотично, човек просто не ги забелязва или до такава степен е извън синхрон с Вселената, че тези по-висши процеси не взаимодействат с него.“

АКТИВИРАЙ СЪЗНАНИЕТО

Занятията по Даоистка алхимия са продължителни – по 4 часа, разделени на два отделни блока. В първият от тях се изпълняват „практики в покой”, като се използва възглавничка за седене. Те представляват вид упражнения с тялото, в които съзнанието участва много активно. Това, в никакъв случай, не е само физическа гимнастика или някакво интелектуално академично упражнение, в което нещо се анализира. Движенията на пръв поглед са относително прости, но трудното в тях е синхронизирането на съзнанието с физическото усилие. Именно в това е предизвикателството. Вторият блок представлява „практики в движение” – те са в изправено положение и тялото се движи.

Между другото, за съвсем начинаещите, занятията са по час и половина, като при едно от посещенията практиката е „в покой”, а при другото е „в движение”. Там нещата са по-достъпни и часовете са прекрасна възможност хората просто да опитат дали тази практика е за тях.

Христо пояснява: „Болшинството групи са на принципа на емоционално потребление – ние се събираме, добре ни е, палим си свещички, пръчици и всичко е ОК. Даоистката алхимия обаче не е заместител на емоции. В нея човек трябва да полага усилия. По време на занятия не се говори, а се мълчи, защото в противен случай се нарушава ритъмът на работа. Човек трябва да може да се събере в себе си и да се концентрира, а това се оказва много трудно – дотолкова сме свикнали съзнанието ни да бъде хиперактивно. Центровете ни до такава степен са обърнати навън във взаимодействието с всичко наоколо, че ни е сложно да бъдем насаме със себе си – така силно е разрушен интимният свят на съвременния човек. И още нещо важно – добре е да се знае, че индивидуалните усилия са по-важни от груповите занимания и времето отделяно за тях трябва да бъде приоритет.“

ПОЛОЖИ УСИЛИЕ

Към желаещия да ползва знанията на Даоистката алхимия се отправят определени изисквания, за да може времето, отделяно за практика, да бъде максимално ефективно. Между тях са: постоянство, дисциплина, удържане на ритъм, развиване на концентрация, провеждане на анализ и самоанализ, и постоянна работа над себе си. Христо обобщава: „Човек трябва да се научи да събира две усилия в едно – волевото и интелектуалното. Първото дава сила, второто – посока. Ако си умен, но мързелив няма да се получи, тъй като ще знаеш какво да правиш, но няма да имаш сила да го правиш; ако работиш страшно много, но не се развиваш интелектуално, пак няма да се получи, тъй като няма да знаеш накъде да вървиш и ще се въртиш в кръг. Необходими са и двете неща.“Иначе възрастовата граница е от 25 до около 55 г., като основната част практикуващи са между 30-45 годишна възраст. Това са зрели хора, които знаят какво искат. Преобладават дамите – 60:40, и затова от новата година ще се открие отделна женска група, в която практиките ще са съобразени с циркулацията на енергията в женското тяло. Между другото, част от упражненията са с доста екзотични заглавия като: „Изкуство на Регулиране на Енергията по Време на Лунната Инициация“, „Изкуство на Обезглавяване на Червения Дракон“, „Изкуство на Свещената Костенурка“, „Учение за Скритите и Откритите Свещени Дворци“ и т.н.

В края на нашия разговор Христо философски заключава: „Хората живеят наистина бедно – те живеят с 1-2 отворени центъра и възприемат света само в няколко измерения. Даоистката алхимия казва – човек е житница, човек е съкровищница на преживявания, и ако той отвори всичките си центрове, и ги свърже в едно цяло, тогава начинът, по който преживява себе си и света, ще е несравнимо по-различен. Защо да не си струва човек да се бори за това? Та това е негово право по рождение!“

Надежда Петрова, текст